Стартъп в BG

В България дълго време хората, които стартираха някакъв бизнес,  биваха наричани презрително “бизнесмени” и нямаха особено добра  репутация. Това беше резултат на събитията от 90-те години на миналия  век, когато думата “бизнес” определено се свързваше с нещо лошо.  Постепенно, през новия век обществото ни видя, че съществуват хора,  създатели на успешни компании, които не са задължително тарикати  или крадци. Започна да се говори за български предприемачи. Това  в повечето случаи бяха собственици на по-големи за българските  мащаби компании. Тук не говорим за дефинициите на Европейския  съюз за малки и средни предприятия, според които 99% от компаниите  в България попадат в категориите малки и средни. По-късно обаче, през  2011-2012, започна да се говори за нов вид предприемачи в България  – основателите на стартъпи. Визираха се по-млади хора, които  започваха нещо наистина малко и свързано по някакъв начин с интернет.  Това съвпадна със стартирането на първите два фонда, финансирани от  Европейския съюз, за подпомагане на стартиращи компании. Повече  от Вас веднага ще се сетят за Launchub и Eleven. Като предвестник на  това явление могат да се посочат онлайн магазините, които почнаха да  се появяват по-масово през 2009-2010. Самият аз през 2011 стартирах  такъв магазин за ръчно изработени сувенири – начинание с не толкова  успешен край, за което ще пиша по-подробно в следващите глави. 

Тоест, можем да приемем, че с началото на двата фонда за финансирне  на стартъпи се зароди ерата на стартъпите в България, като с всяка  изминала година все повече хора се престрашаваха да опитат. Появиха  се нови източници на финансиране. Стартираха доста обучителни  програми от типа на акселератори и преакселератори. Медиите започнаха да отразяват тези смели момчета и момичета, които се  опитваха да превземат света. Тази тенденция беше глобална и ние  гледахме и се учехме от Западна Европа и най-вече от Америка, където  компании като Facebook, LinkedIn, Uber, AirBNB и много други бяха  давани за пример. Въобще, да имаш стартъп се оказа модерно и израз  на най-висша форма на професионално развитие, ако мога така да се  изразя. В този момент, може би повлиян от средата, аз самият, след 15  години стаж като предприемач, се заех с първия си стартъп и се включих  в групата на “готините хора със стартъпи”. Четири години по-късно,  в началото на 2019, стартирах и втория си стартъп MyEducationClub  (MEC). Той представлява платформа за потребители, които обменят  своите знания и умения. Целта беше да създадем една общност от  млади и интелигетни хора, които желаят да направят нещо заедно и да  се учат един от друг. Една от ключовите таргет групи, които искахме да  привлечем към платформата, бяха тези, които се интересуват, стартират,  или вече имат свой собствен стартъп. Направихме три-четири събития  в София и две в Пловдив, на които дойдоха немалко хора. Много от  тях искаха да започнат нещо свое, но повечето нямаха ясна представа  какво точно трябва да направят или какво ги очаква. Тези 5-6 събития  не могат да бъдат представителна извадка, но от 2015, когато стартирах  първия си стартъп – daskal.eu, съм присъствал като участник на доста  други събития и хакатони. През последните 2-3 години хората дори  започнаха да се пренасищат от тях.  

Идеята на книгата 

Във връзка с това, което правехме около МЕС, и застояването вкъщи по  време на карантината, се замислих каква информация или съвети могат  да използват хората, за да се подготвят за приключението, наречено  “основаване на стартъп”. В интерес на истината има доста информация  в интернет за различните аспекти на това. Много от медиите започнаха  да следят темата и даже се появиха някои специализирани медии като Trending Topics. Съществува голямо количество ресурси с информация  онлайн, но повечето от тях са на английски, примерите са със стартъпи  предимно от САЩ и Европа и то създадени по различно време и в  различна среда. Никъде не можах да открия книга на български език,  която да систематизира всички аспекти по създаването на един стартъп  в България и то от практическа гледна точка – тоест, с конкретни  примери какво трябва да се прави. Имам предвид, че дори и да  съществуват такива източници, те са писани от хора, които никога през  живота си не са се опитали да създадат стартъп на практика, а само са  наблюдавали отстрани. Има книги, които могат да се нарекат “библии”  в тази сфера, като The Lean Startup от Eric Reis, но нищо конкретно за  България. Ето защо, докато си седях вкъщи по време на карантината,  реших да систематизирам моя почти 5-годишен опит с два стартъпа  (daskal.eu и MyEducationClub) и да разкажа пътя, по който съм минал с  тях, грешките и уроците, които съм научил или предстои да научавам.  

Не претендирам, че тази книга обхваща всички аспекти на един стартъп  по най-добрия възможен начин, но със сигурност голяма част от нещата,  които ще прочетете, са от гледна точка на 2 български стартъпа, които  са били създадени през последните 4-5 години, и от българската среда  (или екосистема, както сега е модерно да се казва) са се опитали да  превземат света. Всъщност и двата проекта все още продължават да се  развиват, макар единият вече да е с други собственици.